Темата на днешната Конференция безспорно е тема, която получи достатъчно популярност както сред управляващите, така и сред гражданите. Изпълва ли се, обаче, със смисъл понятието “децентрализация”, засягайки само финансовия му аспект? Смятам, че всички доклади до този момент, а и практиката в повечето развиващи се страни доказват, че за да се постигне онази самостоятелност, за която преди около година и половина, ние, представителите на местните власти стартирахме диалог с Правителството, е необходимо да бъде проведена една цялостна реформа, както в законодателството, така и в административните структури.

Много ми се иска да вярвам, че проведените реформи по отношение на фискалната самостоятелност на общините няма да останат частични и без продължение и в останалите аспекти на понятието “децентрализация”. Не мога да не отчета, че след разделянето на дейностите на общински и държавни и съответно финансирането им с републикански и общински средства, състоянието на бюджетите на общините ни се подобри в сравнение с предишните години. Не може да не се отчете, обаче и факта, че в момента бюджетите на общините се подготвят по много повече “спуснати” от Министерството на Финансите параметри, в сравнение с броя им през изминалите години. Това, като че ли, говори повече за централизиране на местните бюджети, отколкото за децентрализация. Може би, един от мотивите за това е “неготовността на общините да поемат отговорността да предвиждат и разходват самостоятелно средствата си за едногодишен период”, или може би неготовността на управляващите да доверят на местните власти управлението на местните ресурси. В повечето случаи на правителството е по-лесно да прехвърля отговорности и задачи на по-ниските нива на управление, отколкото финансите и тяхното коректно разходване. Това, което управляващите не отчитат за съжаление е фактът, че в повечето общински администрации работят служители с дълъг стаж и опит, а ние, общинските ръководства, бидейки нивото, намиращо се най-близко до гражданите не бихме предприели риска да управляваме неефективно и безотговорно нашите общини.

С всичко това не бих искал да отрека необходимостта от контрол върху местните власти, /знаете, че не са малко създадените за тази цел в страната ни институции/ напротив смятам, че контролът е необходим, но също толкова необходимо е той да бъде извършван от професионалисти и политически неангажирани личности, в резултат на което ще се избегнат много от проблемите в общинските администрации, пораждани обикновено от бюрократични и тенденциозно създавани пречки.

Убеден съм и че децентрализацията е процес, който изисква всички нива на управление да бъдат въвлечени, което от своя страна би намалило противоречията и увеличило политическата отговорност.

Необходимостта от предоставяне на самостоятелност на общините е доказана от практиката. Не са малко примерите в Европейски страни, където именно заради възможността местните власти да определят преференциални условия за потенциални инвеститори има привлечени множество инвестиции и създадени благоприятни условия за живот на гражданите от тези региони. Различните елементи на реформата за децентрализация, обаче, трябва да се разглеждат в единство. Общините трябва да са отговорни за предоставянето на публични услуги, отговарящи както на местните нужди, особености и възможности, така и на българските традиции.

Важно условие за успешна децентрализация и за развитието на ефективна местна власт е и съществуването на стимули. Чрез тях трябва да се поощрява използването на “добри” практики и поведение като събиране на местните приходи, ефективен начин на предоставяне на услуги или отдаване на по-голям приоритет на финансиране на инфраструктурата. За съжаление в страната ни местните власти сме лишени от всякакви стимули да генерираме повече местни приходи.

Смятам, че наличието на институция, ангажирана с всички аспекти на местната власт – нормативни, организационни, финансови и др. би било удачно за решаване на много от проблемите, с които се сблъскваме ежедневно. Провежданите през последното десетилетие реформи в икономическата и публичната сфера измениха различни характеристики от дейността на местните власти без да е направен опит за цялостно преосмисляне на понякога противоречивата нормативна уредба. Промените в разходните отговорности не бяха оценени по съвсем точен начин и са едни от причините за текущия структурен бюджетен дефицит. Политиката на различните министерства, в повечето случаи без предварителна координация нито с общинския сектор, нито с Министерство на финансите, оказва също директно въздействие върху ежедневните проблеми в общините. Всичко това говори, че е необходимо да се подобри управленската ефективност на всички нива на управление и да се намерят най-верните механизми за координация и сътрудничество.

Напоследък често се спекулира с управленската ефективност на местните власти, но смятам, че за разлика от многото нерешени държавни проблеми повечето от проблемите с местно значение намират своите решения, благодарение именно на предприемчивостта и активната позиция на общинските ръководства. За миналата година община Хасково разполагаше с 1 885 000 лв. за капиталови разходи. Отчетът, приет от Общинския съвет сочи, че в общината ни за капиталови разходи са изразходвани 1 463 000 лв. А за тази година общинският ни съвет гласува сумата в размер на 3 133 000 лв. за реализация на строителната програма. Това идва да докаже готовността на общинското ръководство да поеме отговорността за изпълнението на бюджета. Не случайно примерите, които давам са свързани именно с финансиране на инфраструктурни обекти. Всички знаем, че основните проблеми, които местните власти трябва да решаваме са свързани изключително с лошата и морално остаряла инфраструктура.

Смятам, че добър пример за правилно управление на финансовите ресурси в общината е и фактът, че въпреки ограничените средства, с които разполагахме успяхме да закупим модерно и многофункционално медицинско оборудване за МБАЛ – Хасково. Не бих пропуснал възможността, тук да спомена и немалкото финансови ресурси, които успяхме да отделим и да закупим оборудване за противопожарната служба в Хасково.

Не са малко непредевидените разходи, които се наложи да направим през изминалата бюджетна година, но въпреки това бих искал да подчертая, че в крайна сметка това не се отрази на редовното изплащане на заплати, медикаменти, социални помощи, нито на ефективното предлагане на публични услуги. Искрено се надявам, тази фискална година да може да приключи по същия успешен начин, което определено зависи от отговорното и ефективно управление на местното ръководство, но и в много голяма степен от волята на правителството да продължи започнатото по отношение на децентрализацията на властта в България.

> Към съдържанието на Информационен бюлетин брой 2/2003г.